Големина на групата: от пет до дванадесет участници. Могат да бъдат сформирани няколко групи, които да изпълняват играта едновременно. (По-вероятно е да се постигне резултат на синергия, когато групата е по-малка, напр. от пет до седем участници).

Време: приблизително час и половина

Необходими материали:

• Копие на Работен лист „Оцеляване в дивата природа“ за всеки участник
• Копие на Работен лист за групово вземане на решение – за всеки участник
• Копие на Работен лист с отговори за всеки участник
• Химикал за всеки участник.

Необходимо пространство:
Достатъчно голяма зала, удобна за събиране на цялата група, и отделни по-малки зали или пространства, в които да работят малките групи без да си пречат.

ЦЕЛИ:
✓ Бъдещите лидери да осъзнаят ефективността на поведението, търсещо консенсус между членовете на екипа, като изпробват и сравнят процеса на индивидуално и групово вземане на решение.
✓ Да изследват, дали притежават някои важни за лидерите лични качества и начини на мислене, като напр. да вдъхват доверие у околните, да излъчват сила, и да имат конструктивно влияние върху членовете на екипа.
✓ Да изследват на практика концепцията за постигане на синергия във връзка с резултатите от груповото вземане на решения.

КОГА Е ПОДХОДЯЩО ДА СЕ ИГРАЕ?
По време на сесия, посветена на личностното развитие на бъдещите лидери. Преди да се премине към играта, добре е треньорът да направи кратка презентация относно личните качества, ценности и начин на мислене на ефективните лидери.

СТЪПКИ
Стъпка 1: Треньорът представя накратко целта на играта.
Стъпка 2: Треньорът раздава копия на Работен лист „Оцеляване в дивата природа“.
Участниците трябва да го попълнят, работейки индивидуално. (приблизително време за работа: 10 минути)
Стъпка 3: Участниците сформират подгрупи и на всеки от подгрупата се раздава Работен лист за групово вземане на решение.
Стъпка 4: След като всеки за себе си прочете написаното в работния лист, треньорът накратко дискутира с цялата група написаното и изяснява възникнали у участниците въпроси.
Стъпка 5: Малките групи работят поотделно върху задачата за намиране на консенсус. (приблизително време за работа: 30 минути)

---

Тук следва кратка пауза на играта и малко по-различна дейност. На участниците се поставя задачата да се оценят един-друг (анонимно) по отношение на въздействието, доверието или силата, които всеки е оказал по време на работа на групата за търсене на консенсус.
Накрая всеки участник ще има възможност да си направи равносметка, доколкото поведението му се възприема за лидерско, въз основа на мнението на неговите съотборници.

Треньорът казва: Сега следва едно упражнение, за което ще ни е нужен кураж и честност. Сигурен съм, че като бъдещи лидери, вие ще бъдете честни. Задачата ще е подобна на тайно гласуване, което означава, че вашите решения ще останат анонимни.
Всеки от вас ще получи по три карти от мен, които изглеждат по следния начин:

Д – за Доверие
С – за Сила
К – за Конструктивно влияние върху групата при вземане на решения

Вашата задача е следната: На Д-картата запишете името на човека от групата, на когото сте имали най-голямо доверие по време на работа. На С-картата напишете името на човека, който е използвал повече сила и власт при налагане на мнението си. Запишете името на човека, който е правил най-конструктивните предложения, на К-картата.
Д С К

Важно е да не предавате празна карта! И също да не обсъждате решенията си с другите участници. Сега се концентрирайте и разпределете картите. И още веднъж – упражнението е напълно анонимно. Вашето име няма да е записано на картите, които вие ще предадете. Пишете имената на хората, които избирате, с главни букви или с лява ръка, за да не се разпознава почерка ви. Аз ще обработя резултатите и веднага след това ще унищожа картите. Изборът ви ще остане напълно анонимен. Когато всички приключат със задачата и предадат картите си, треньорът (напр. по време на паузата) обобщава резултатите. В подготвена за целта таблица на флипчарта, срещу името на всеки участник от групата той записва резултата, който човекът е получил за всяка от трите характеристики. В края на играта, треньорът отделя време, за да представи и обсъди с участниците получилите се резултати, както и да измери доколко хората са удовлетворени от
тях.

---

Стъпка 6: Когато подгрупите изпълнят задачата, всички участници се събират в голямата група заедно.
Стъпка 7: Данните на всички подгрупи се записват в таблица, подобна на долната:

Резултат	Подгрупа 1	Подгрупа 2	Подгрупа 3
Индивидуални резултати
Средна стойност от индивидуалните резултати
Резултат от груповото вземане на решение

Стъпка 8: В подгрупите се обсъжда процеса на търсене на решение и резултатите от него. Фокусът на дискусията е добре да бъде върху лидерското поведение, което подпомага или възпрепятства продуктивността.
Стъпка 9: Всеки участник получава копие на Работен лист с отговори за оцеляване в дивата природа. Треньорът обявява „верните“ отговори, а всеки участник си отбелязва точките, които е получил за индивидуално дадените от него верни отговори. Доброволец от всяка група оценява групово дадените отговори и изчислява средната стойност от индивидуалните резултати и резултатите от груповото вземане на решение на подгрупата.

ДЕБРИФИНГ
Треньорът организира групова дискусия относно процеса и резултатите; може дискусията да е насочена към теми като лидерството, стратегии за вземане на решения, психологическия климат, роли и прилагане на научените техники. Въпроси за дискусия, като тези по-долу, могат да бъдат предложени от треньора:

• Кои са били съотборниците, които са оказвали влияние върху групата и как са ѝ влияли?
• Какъв тип поведение е подпомагало или е пречило на процеса на вземане на решения с консенсус?
• Какви модели на вземане на решения са били използвани?
• Какви са последиците от търсенето на консенсус и от синергичните резултати за успешната роля на един лидер?
• Какви последици може да има такъв процес върху нагласите на групата?

ВАРИАЦИИ НА ИГРАТА:

• Могат да бъдат избрани доброволци, които да имат ролята на наблюдатели и накрая да дадат обратна връзка за поведението на всяка група или на
  отделните участници.
• Процесът на вземане на груповото решение може да бъде заснеман и след това изгледан и дискутиран от участниците. По-надолу са дадени някои въпроси, които треньорът може да използва при воденето на дискусията:
  • Как протечи дискусията?
  • Кое беше позитивното?
  • Кое беше негативното?
  • Какво беше необходимо, за да постигне крайният резултат?
  • Къде виждате възможностите за подобряване на работата на групата?
• По време на работата в малките групи, на участниците може да се предложи да експериментират с алтернативи на официалните процедури за гласуване: да сменят местата си според начина, по който са класирали даден елемент по време на индивидуалната работа, да оценят доколко са съгласни с всеки елемент, да прилагат алтернативи за разпределяне на точките и т.н.
• Може да се използва методът за ротация на членовете в малките групи, за да се подчертае ефекта на процеса по търсене на консенсус. Могат също така да се проведат два кръга с две различни задачи за класиране.
• Треньорът може да експериментира с различен брой участници в малките групи. Участниците могат да бъдат разпределяни на случаен принцип в малките групи, както и да им се задава определен времеви лимит за фазата на постигане на консенсус по даден въпрос от играта. Участниците също така могат да бъдат помолени да оценят удовлетвореността си от резултатите преди да преминат към етапа на оценяване. Средните оценки на удовлетвореността на различните подгрупи могат да бъдат сравнени и да се дискутират във връзка с другите резултати.
• Като междугрупова задача, една и съща форма за класиране може да бъде попълнена от две различни подгрупи. След това всяка подгрупа може да бъде помолена да предположи класирането на другата група. После членовете на двете групи се събират заедно, за да обявят действителното си класиране и своите прогнози. Тази задача предоставя на всяка група „огледална картина“ на самата нея и може да доведе до по-ефективна комуникация.
• Могат да се използват последователни упражнения за постигане на консенсус, така че участниците в малките групи да надграждат над това, което са научили в предходната фаза. За всеки следващ рунд могат да се сформират нови групи. Една задача може да има „верни“ отговори, а друга – не. Подгрупата може да създаде свой собствен инструмент за втората фаза.