Големина на групата: От 10 до 12 участници
Време: около 3 часа
Необходими материали: Столове, хартия за писане, подготвени инструкции, маркери

ЦЕЛИ:

• Участниците да видят как поведението на лидера се отразява на екипа, с който той работи.
• Участниците да научат повече за характеристиките на различните лидерски стилове и да разберат, кой е подходящият начин на лидерско поведение.
• Участниците да се мотивират да възприемат подходящ стил на ръководене.
• Участниците да изпитат приятни или неприятни чувства, в зависимост от ролята, която треньорът им е дал да изпълняват. Това чувство ще им помогне след това в кариерата.

КОГА Е ПОДХОДЯЩО ДА СЕ ИГРАЕ?

Играта е подходяща да се използва като въведение на темата за Лидерството.

СТЪПКИ¹

Първа фаза:

1. Необходими са петима или шестима доброволци – за всяка от двете части на играта.
Всяка група ще има за задача да разиграе сценка на екипна среща – такава, на която са присъствали и им е позната. Групата получава за задача да стигнат до екипно решение по въпрос от общ интерес.
2. На първия лидер му е поставена задачата да изпълнява ролята на диктаторски настроен ръководител²: той приканва другите да дават идеи, но не ги изслушва и пренебрегва техните предложения; налага своето мнение на групата; за всичко обвинява другите и т.н.
3. На останалите членове на групата са раздадени следните роли:
Роля A – трябва да подкрепя всичко, което лидерът предлага,
Роля B – предлага други различни възможности,
Роля C – подкрепя казаното от В,
Роля D – постоянно прекъсва и противоречи на лидера.
Тези инструкции могат да бъдат дадени устно на доброволците или да им бъдат раздадени написани на листчета.
4. Столовете на актьорите трябва да са подредени в отворен кръг пред останалите участници, така че всеки в залата да може да чува и вижда добре. На актьорите трябва да им бъде напомнено да говорят ясно и така да застанат, че зрителите да могат да
виждат добре всички техни жестове.
5. Треньорът обявява началото на играта. Лидерът започва да изпълнява своята роля, а останалите актьори реагират според инструкциите, които са получили.
6. В същото време, на зрителите им е поставена задача да си водят записки по следните въпроси, които водещият предварително е записал на флипчарта:

---

Как постъпва лидерът в групата?

---

Как реагира групата?

---

7. След като публиката придобие яснота за ситуацията, треньорът прекъсва сценката и моли групата от следващите пет-шест актьори да излязат на сцената.

Втора фаза:

8. Това е различен екип, на различно място, но тяхната задача е подобна. На повечето участници са дадени подобни на предната група инструкции относно ролите, които да изпълняват, но този път на лидера е поставена задачата да бъде много пасивен. Този идерски стил се нарича Laissez-faire (на френски: „остави ги да правят каквото им харесва“)³.
Лидерът проявява слаб интерес; не прави предложения; не изказва мнение по предложенията на групата; не помага, за да се вземат решения или за да се разрешат конфликти.
9. На групата е поставена задача да си води записки.
10. Треньорът отново прекратява играта, щом ситуацията се изясни за зрителите.
11. Ако групата е доста голяма, най-добре е да обсъдят въпросите помежду си по
тройки, и след това да изкажат становището си пред голямата група.

Трета фаза:

12. След като подробно се обсъдят грешките и реакциите по време на играта, треньорът поставя следния въпрос:

---

Какво прави добрият фасилитатор в екипа? (Тук трябва да се търсят конкретни
отговори – не просто общи изказвания!)

---

Отговорите се записват на флипчарта.

Четвърта фаза:

13. Накрая може да се разиграе сценка, в която доброволец да изиграе възможно найдобре ролята на ръководител, който използва демократичен стил⁴ на управление.

Треньорът може да обобщи накрая всички изводи, до които участниците са достигнали по време на играта, както и да направи свои заключения.

ДЕБРИФИНГ

Какъв вид структури са подходящи, за да бъде стилът на нашето лидерство демократичен и овластяващ?
Дали един-единствен „ръководител“ наистина може да управлява демократично, или една такава структура предполага авторитарен стил на ръководене?
Можем ли да мислим за по-различни структури в нашата група или за начини за коригиране на вече съществуващите такива, с цел да ги направим по-демократични!

ВАРИАЦИИ НА ИГРАТА:

Съществуват още два стила лидерство – те също могат да се разиграят в малките групи.
Ръководител-мениджър:
1. Организира всичко – всички малки детайли; фокусира се както върху
второстепенните, така и върху основните задачи.
2. Поставя задачи на всички – работа за всички и всички с работа;
3. Постоянно оценява. Иска винаги да е сигурен, че всеки знае какво трябва да върши и го върши добре.
4. Оценява всеки човек:
– ако служителят има добри идеи или си върши добре работата – лидерът го хвали
– ако служителят има идея, която „лидерът“ не харесва, ако служителят не си върши добре работата – тогава лидерът му се кара и/или го наказва
5. Другите докладват на него, той се отчита пред друг ръководител – но тези, които работят за мениджъра, не се отчитат пред никого другиго, освен пред мениджъра. Да прескочиш мениджъра и да се допиташ до някой по-висшестоящ от него – това е много лошо нещо!
6. Общата нагласа е: Хората трябва да се използват за целите на производството: найважното е нещата да се правят ефективно, а ръководителят-мениджър е отговорен за ефективността!
7. Ако хората работят съвестно за своя мениджър, той получава похвали и често получава повишение. Тези, които работят за него, могат да получат повишение.
8. Хората биват ценени заради работата им, а не заради това, че са хора.
9. Мениджърите обучават хората да си вършат работата ефективно.

Егоцентричен лидер:

1. Винаги иска да му се отдава нужното внимание.
2. Винаги казва „Това са моите планове“, Моят успех“, „Вие сте моя екип“ и т.н.
3. Напълно е фокусиран върху себе си.
4. Гради своето собствено царство и ничие друго царство.
5. Хората се използват, за да задоволяват неговата собствена алчност, удовлетворение и удоволствие.
6. Може да използва сила, ако е необходимо, за да достигне целта си.
7. Егоцентричните лидери търсят начини да достигнат максимална власт, за да се превърнат в диктатори.

¹ Вдъхновение за играта е взето от Grieshaber Christine (1994) Стъпка по стъпка: Групово развитие; Наръчник за обучителя.
² Характеристики на диктаторския стил лидерство:
– ред, указания и подчинение
– лидерът контролира, определя целите и съблюдава реализацията им
– членовете трябва да го следват и да се подчиняват
– възпрепятстват се проявите на сътрудничество и творчество от страна на екипа
– не се предоставя възможност на членовете на екипа да се развиват
³ Характеристики на либералния стил лидерство:
– лидерство сведено до минимум
– групата може да действа, както си поиска
– рядко се дава информация или помощ
– не се наблюдава развитие на групата или на нейните членове
⁴ Характеристики на демократичния стил лидерство:
– лидерът предоставя на групата достатъчно помощ и информация, за да могат нейните членове самостоятелно да разрешат възникналите конфликти или проблеми
– членовете на групата се научават да приемат различните способности на отделните членове и да ги използват в полза на съвместната им работа
– след известно време членовете на групата се научават да си сътрудничат и съвместната работа протича гладко без да е необходимо присъствието на лидера