Следвайки етапите и стъпките за Креативно разрешаване на проблеми (КРП), сега ще можете да генерирате идеи по въпросите-предизвикателства, които формулирахте в предната тема.

Има много дивергентни/техники на креативно мислене, с чиято помощ можете да направите това. Ще се спрем само на някои от основните инструменти, и ще разясним кога и как можете да ги използвате.

Мозъчна атака

Въведена от Алекс Осбърн, основател на теорията за креативността, мозъчната атака е начин за генериране на идеи в рамките на една група. Обикновено се използва в началните етапи на даден проект, когато възможностите на проекта не са все още напълно ясни и дефинирани. Това е полезен инструмент за извличане на максимума от креативното мислене на ограничен брой хора, с цел да генерират неограничен брой идеи. Атмосферата по време на мозъчната атака предразполага освободена от задръжки и осъждания експлозия на идеи, концепции, политики, решения и стратегии. При мозъчната атака всяко предложение е валидно, а ключът за успешния край е да бъдат споделени колкото се може повече идеи, без те да бъдат оценявани.

Понякога работата по време на мозъчната атака може да протича неструктурирано – т.е. може да няма модератор или фасилитатор. Все пак, в повечето случаи това е една структурирана дискусия, водена от фасилитатор, който помага процесът да протича гладко – процес на изваждане на различни перспективи на повърхността.
Бъдете внимателни, защото мозъчната атака често се бърка с понятия като среща, дискусия, събиране или разговор в неформална обстановка. Важно е също да знаете, че съществуват и други, различни от мозъчната атака инструменти, които могат да спомогнат за по-ефективното, креативно разрешаване на проблеми.

Осбърн представя 4 основни правила на мозъчната атака:

1. КРИТИКАТА не е позволена; забранени са изказвания, даващи оценки на казаното от другите.

2. СВОБОДНАТА ВОЛЯ е добре дошла – не е необходимо да се притеснявате от даването на по-странни и нестандартни идеи, или да споделяте всичко, което ви хрумне в първия момент.

3. КОЛИЧЕСТВО се изисква по отношение на дадените идеи.

4. КОМБИНАЦИИ и ПОДОБРЕНИЯ на нововъзникващите идеи трябва да бъдат изпробвани.

Изгледайте следващото видео, за да разберете как би трябвало да протече мозъчната атака, когато тя се провежда по правилен начин.

Не забравяйте, че намирането на идеи е четвъртият етап от процеса на Осбърн-Парнес, а не първият. Често срещите за мозъчна атака започват по време на този етап за търсене на идеи, преди да бъде идентифициран истинският проблем. Освен това, често процесът приключва тук, със списък от идеи, но без последващи действия.

Мисловни карти

Мисловната карта е диаграма, използвана за визуално представяне на информация, чрез използване на връзки и нива за генериране на идеи, започвайки от ключова дума или ключова идея. При създаването на диаграмата човек може визуално да организира информацията около даден проблем или тема.

Чрез рисуване на изображение, започвайки от центъра на празен лист, вие визуализирате асоциациите си по отношение на дадена идея чрез изображения, думи или части от думи. Основните идеи са свързани директно с централната концепция, а от тях се разклоняват други, допълнителни идеи.

Принципите на създаване на мисловни карти са няколко и лесни за разбиране. Най-добрият начин да се научите да ги правите, е като се упражнявате. След съвсем кратко време ще се справяте автоматично. Трудност би могла да възникне в началото, тъй като ние сме свикнали да мислим линейно и да си водим бележки по линеен начин (използвайки лявото полукълбо на нашия мозък). За да създадете мисловна карта, трябва да визуализирате идеята си като започнете от центъра и се придвижвате радиално и паралелно към краищата на листа – за да се справите с това, трябва да използвате своето креативно и логическо мислене. След известно упражняване вие ще изградите свой собствен стил, ще използвате своя палитра от цветове, свои символи, икони и т.н.

Мисловните карти могат да се рисуват на ръка, като „груби бележки“ по време на лекция, среща или сесия за планиране например, а могат да са и под формата на висококачествени снимки, когато разполагате с повече време.

Насоки за създаване на мисловни карти

Психологът Tony Buzan дава следните насоки за създаване на мисловни карти:

1. Започнете от центъра на листа с изображение на основната тема, като използвате поне три цвята.

2. Използвайте изображения, символи, иконки в цялата си мисловна карта.

3. Изберете ключови думи и ги изпишете, използвайки главни и малки букви.

4. Всяка дума/изображение е добре да стои отделно, на свой собствен ред.

5. Линиите в мисловна карта трябва да бъдат свързани, като се започне от централното изображение. Колкото повече се отдалечават от центъра, толкова по-тънки трябва да стават те.

6. Правете линиите със същата дължина като думата/изображението, което те свързват.

7. Използвайте различни цветове в своята мисловна карта, за привличане на вниманието, за визуална прегледност, групиране на обекти или кодирането им.

8. Създайте свой собствен стил при изготвянето на мисловната карта.

9. Използвайте акценти и асоциации по време на създаване на мисловната карта.

10. Нека мисловната ви карта бъде прегледна и ясна.

Не-експертен подход

Понякога може да е полезно да привлечете човек от напълно различна област, за да разгледа дадения проблем. Мнението на неспециалист, който не знае „обичайните“ решения, които обикновено прилагате към проблема, може да ви е от помощ чрез внасянето на нова, по-различна перспектива. Друго предимство на този подход е, че при него ще се наложи да разясните на външния човек същността на проблема, за да може той да вникне в него. Това може да ви помогне да изясните за себе си някои нюанси на проблема и по този начин наяве да излязат грешки, които досега сте допускали при неговото анализиране.

Въпроси-предположения / Какво-ако

Често се случва да попаднем в задънена улица при търсенето на решение на даден проблем, само защото непрекъснато се опитваме да намерим това решение, започвайки от една и съща стартова позиция. Едни и същи модели на мислене се следват отново и отново, като се разчита на познати решения или стратегии. Лесно е да се предположи, че тъй като нещо е работило по определен начин в дадена ситуация, то винаги ще работи. В такива случаи от помощ може да ви е да поставите под съмнение подобни предположения и да потърсите алтернативни начини за действие в ситуацията, дори това да породи още повече въпроси. Когато умишлено оспорвате собствените си предположения и си казвате „какво, ако …не е вярно“ (дори и да е) – това може да ви наведе на нови идеи, до които иначе не бихте достигнали.

Предположения:

1. Бизнесът ми трябва да се развива.
2. Ще имам повече работа, ако развивам бизнеса си.
3. Знам как да рекламирам бизнеса си.

Обратни предположения:
1. Бизнесът не трябва да се развива.
2. Ще имам по-малко работа, ако не развивам бизнеса си.
3. Аз не знам как да рекламирам бизнеса си – може би трябва да бъда обучен на такива умения.

Може също да си зададете въпроса „Какво, ако?“ за даден проблем или ситуация – това ще ви помогне да видите нещата от по-различен ъгъл. Това е проста, но много ефективна техника. Можете също да я прилагате чрез техниката на 5те въпроса Защо, като попитате няколко пъти „Ами ако“ по различен начин.