Даниъл Голман, Ричард Бояцис и Ани МакКий в тяхната книга „Primal Leadership“ описват шест стила на ръководене, които имат различен ефект върху емоциите на последователите. В рамките на тази под-тема ще се концентрираме върху онези лидерски стилове, при които не изпълнението на задачите, а емоциите на хората са изведени на преден план. Лидерите имат свободата да прилагат онзи стил, който намират за най-ефективен, или да съчетават различни стилове, които пасват най-добре на техните екипи и ситуации, в които се намират.

1. Лидерът – визионер: в лицето на този тип лидери хората могат да намерят човек, който насочва групата към посоката, в която трябва да вървят, за да постигнат крайната цел, но не би им казал как да стигнат дотам, като по този начин ги мотивира да се борят и да вървят напред. Членовете на групата свободно споделят информация и обменят знания помежду си. Този тип лидери биха могли да се провалят, ако трябва да мотивират по-опитни експерти. Добре е да прилагате този стил на лидерство, ако е нужно вашият бизнес да поеме в ново направление, ако трябва да смените посоката.

2. Лидерът – наставник: този тип лидери обединяват служителите около поставените цели на организацията, като провеждат дълги разговори, разпростиращи се и извън работното място; те помагат на хората да открият своите силни и слаби страни, обвързвайки ги с кариерните им цели и действия. Този тип лидери са добри в делегирането на задачи, които представляват вид предизвикателство за служителите, като по този начин демонстрират своята вяра в човека отсреща – вяра, която трябва да бъде оправдана и която води до по-голяма лоялност от страна на служителя. Неправилно приложен, този лидерски стил изглежда като вмешателство. Най-добре е да се използва, когато трябва да се създадат дългосрочни възможности за кариерно развитие на служителите.

3. Лидерът – партньор: този тип лидери създават връзки между и с хората около себе си, а по този начин и хармония в организацията. Това е много сътрудничещ стил, който се фокусира повече върху емоционалните нужди, отколкото върху работните.
Погрешното му прилагане се изразява в избягването на емоционално стресиращи ситуации, като например даването на отрицателна обратна връзка. Правилното му прилагане е най-често в комбинация с визионерския стил лидерство. Най-успешно се проявява, когато трябва да се „лекуват“ конфликтни ситуации (превръщането на неприятна ситуация в приятелска) и когато трябва да се преодоляват стресови ситуации.

4. Демократичният лидер – този тип лидери оценяват приноса и ангажираността на околните, като изслушват и двете страни – и положителната, и отрицателната. Подходящ е за получаване на първоначален поглед върху ситуацията, или когато е необходима минимална намеса от твоя страна (когато не си напълно сигурен). Ако не се прилага правилно, този лидерски стил изглежда като безкрайно изслушване и малко предприети ефективни действия.

5. Амбициозният лидер – този тип лидери поставят предизвикателства и високи цели на хората, очаквайки като резултат високи постижения. Амбициозният лидер бързо открива хората, които работят некачествено, и изисква повече от тях. Ако се налага, той ще запретне ръкави и ще спаси ситуацията сам. Той не дава много указания, очаквайки хората да знаят какво да правят. Този тип лидерство постига бързи краткосрочни резултати, но в дългосрочен план може да доведе до изтощение и демотивация на служителите. Неправилното му прилагане предполага липса на емоционална интелигентност и самоконтрол.

6. Авторитарният лидер – той успокоява страховете и дава ясни указания от своята висока позиция, командва и очаква пълно спазване на неговите думи (няма нужда от съгласието на подчинените си). За да постигат успех, този тип лидери трябва да си налагат самоконтрол на емоциите, възможно е да изглеждат студени и дистанцирани. Този подход е най-подходящ във време на кризи, когато са необходими бързи, неоспорими действия; подходящ е и при проблемни служители, при които другите методи не водят до резултат.