Както стана ясно в предната тема, развиването на лидерски умения всъщност може да се разглежда като възможност за самоусъвършенстване. Следователно може също да се каже, че подходите към лидерството са толкова, колкото са и лидерите, от теорията за Трите лидерски стила на Левин, която е от 1930 година, до по-съвременните идеи за трансформационното лидерство. Има и много общи стилове, включително обслужващо и транзакционно лидерство. В рамките на следващите под-теми ние ще се спрем отделно на различните стилове, за да ви дадем възможно по-подробна информация, а след това вие да прецените кой за вас е най-подходящият и най-ефективният лидерски стил. Лидерството всъщност се отнася до това, как хората от вашия екип ви възприемат. Това може да се напасне, ако използвате най-подходящия за вас лидерски стил и чрез общата цел, към която се стремите с вашия екип.

Курт Левин започва своите изследвания за лидерството през 1939 и се фокусира върху идентифицирането на три лидерски стила, които са свързани с вземането на решения, а имено: 1. Авторитарен (автократичен), 2. Демократичен и 3. Либерален (делегиращ, laissez-faire)

Най-напред изгледайте видеото на комуникационния коуч Алекс Лайън , за да се запознаете с обобщената информация за трите лидерски стила на Левин
https://www.youtube.com/watch?v=1AZMiq6Mg-k

1. Според Левин, авторитарните лидери вземат решения, без да се консултират със своите екипи. Те показват авторитарно отношение, което означава, че не се допитват до мнението на членовете на екипите си. В експериментите на Левин, най-висока степен на недоволство е предизвиквала именно липсата на дискусия.
2. Когато се прилага демократичния стил, противоположно на това, което беше описано за авторитарния стил, лидерите въвличат своите екипи и се съветват с тях преди да вземат дадено решение, касаещо групата/екипа. Демократичният стил лидерство се оценява високо от членовете на групата/екипа, особено ако са свикнали с авторитарния начин на взимане на решения, който те не одобряват. При този стил лидерство може да възникне проблем, когато по даден въпрос се изкажат твърде много мнения, без да има ясен начин за взимане на разумно, окончателно решение.
3. Третият стил на лидерство е наречен либерален (Laissez-Faire). При него членовете на групата/екипа вземат самостоятелно решения и носят отговорност за резултатите от тях, а участието на лидера в този процес е сведено до минимум. Този стил работи добре, когато хората са мотивирани и способни да взимат самостоятелно решения, и когато няма нужда от цялостна координация на работния процес.